Вярвам, че най-ценните кадри не се създават, а се улавят – в смеха, в тихите погледи, в жестовете, които казват повече от думи. Затова снимам с усещане за детайл, светлина и атмосфера, като насочвам, без да променям естествения ритъм на деня. За мен всеки сватбен ден е възможност да стана по-добър в това, което правя и да зарадвам повече хора, отколкото предишния ден.
Обожавам планините и усещането за свобода, което дават. Къмпингуването е начинът ми да забавя темпото, да се откъсна от шума и да се насладя на простите радости – свеж въздух, лагерен огън и звезди над главата. Естествено, човек не живее от къмпинг до къмпинг, но дори и планината не може да устои на чара на двете ми прекрасни дечица и страхотната ми съпруга, които премахват всеки тъмен облак. А когато не съм сред природата и не правя кардио тренировки по гоненица, то най-вероятно тичам към поредната семейна фотосесия или изследвам някое затънтено място с колелото си.
Матей е нашето първородно щастие. Да имаш момче ми отвори очите за това всъщност каква е разликата между мъжете и жените в корена му. Той е див, буен и щур. Иска да се катери, да чупи и да цапа. Това са момчетата, това са мъжете. Честно казано това ми прозрение ми помогна много при семейните фотосесии с момчета на неговата възраст. Те също са буйни и щури и при тях трябва действие. Няма позиране, няма тиха игра - трябва да играят, да се гонят и да бъдат себе си.
Сара е моята прекрасна съпруга, която ми каза най-цветното и прекрасно "Да!" на 21 Октомври 2017г. От тогава започнахме да "шлайфаме" всяко едно ръбче от нашия камък, но със сигурност всеки един ден с нея е празник, независимо от какво! Тя ме прави по-добър човек, баща и син...и по-добър фотограф!
Милост е най-новото попълнение в нашия отбор и вече радостта е двойна! Както и при Матей, така и при Милост ми се отвориха очите и това ме направи по-добър фотограф. Момичетата и жените не са като момчетата, те не са щури. Те са нежни, те обичат спокойствието и дори понякога дивата игра - но със стриктни правила 🙂