Разберете какво представляват маунтовете за обективи

Маунтове-на-ДСЛР

С обявяването на новите безогледални апарати на Никон и Канон наскоро, те силно подчертаха преимуществата на новите маунтове за обективи, с които са снабдени апаратите им. Това доведе до вълна на объркване между професионални фотографи и любители. Основното объркване дойде от споменати понятия като “гърлен размер” и “вътрешен диаметър” които допреди не са значели толкова много за професионалистите. За съжаление не може да се намери много информация за тези маунтове и техните точни спецификации, ето защо реших да напиша тази детайлна статия относно различните маунтове, техните разлики и да представя точните данни за размерите, които успях да намеря.

 

1. Какво е маунт за обектив?

Простичко казано, маунт за обектив е отвор с определен размер на апарат със сменяема оптика(ДСЛР или мирърлес). В миналото, когато технологията не бе развита до толкова, обективите обяха управлявани ръчно от фотографа, без да има каквато и да е било връзка с апарата, но с настъпването на автоматичното мерене на експозицията и автоматичния фокус, връзката между двете бе наложителна. Като резултат от това, маунтът за обектив се превърна от просто физическа стойка в много повече от това, тя се превърна в интерфейс между камерата и обектива.

В настоящето практически всеки маунт за обективи е с резба тип „байонет“(Името „байонет“ идва от резбата, която войниците са ползвали на своите пушки), който ползва от 3 до 4 ушенца за да задържи обектива в правилно състояние, така че и електрониката между него и апарата да е в синхрон. С маунт тип „байонет“ ние изравняваме определена точка на обектива с определена точка на камерата(обикновено са оцветени), след което завъртаме по часовниковата стрелка или обратно според марката с която снимате, след което като сигнал за правилно затегнат обектив се чува леко щракане.

Заключващият механизъм е механичен и има малко щифтче с прожинка, който щраква, когато обектива е направилната позиция, а за освобождаването на прожинката и съответно малкото щифтче трябва да натиснем бутона, който е точно до самия маунт.Байонет маунта има няколко основни преимущества пред останалите видове маунтове, което го прави най-попилярния избор сред водещите компании в бизнеса. На първо място смяната на обективи е изключително бърза. На второ място предлага много здраво и прецизно заключване, което е изключително важно когато снимаме с модерни ДСЛР камери, след като какъвто и да е луфт може да навреди не само на снимките ви, но и на обектива. И на последно място, интеграцията на електронни свръзки е изключително лесна и позволява много свобода на производтеля, като това е основната причина гигантите в индустрията да предпочитат байонет маунта пред всички останали.

И понеже всички големи играчи имат свой патентован маунт, който не позволява слагането на други обективи или обективи на чужди тела(освен ако не е с преходник), варияцията между отвор на гърлото, посока на монтиране и електронни свръзки е най-разнообразна. Нека да разгледаме детайлите:

2. Посока на монтиране

Макар че повечето марки изискват обектива да се завърти по часовниковата стрелка за да бъде монтиран, то някои брандове като Никон са обърнали нещата и обектива трябва да се завърти обратно на часовниковата стрелка . От една страна няма особено значение как се монтира един обектив и в каква посока, но от друга страна може да доведе до проблем при хората, които са свикнали с един начин на монтиране, сменят марката и почват да монтират обективите на погрешната страна, което може да нарани електронните елементи. По-долу може да видите таблица с брандовете и техните посоки на монтиране на обективи:

Марка Посока на слагане Посока на сваляне
Canon По посока на часовниковата стрелка Обратно на часовниковата стрелка
Fujifilm По посока на часовниковата стрелка Обратно на часовниковата стрелка
Leica По посока на часовниковата стрелка Обратно на часовниковата стрелка
Nikon Обратно на часовниковата стрелка По посока на часовниковата стрелка
Olympus По посока на часовниковата стрелка Обратно на часовниковата стрелка
Pentax По посока на часовниковата стрелка Обратно на часовниковата стрелка
Sony По посока на часовниковата стрелка Обратно на часовниковата стрелка

3. Размер на маунта (Гърлен размер, вътрешен диаметър на външния диаметър)

Когато става въпрос за размер на маунта има няколко основни параметъра, които трябва да бъдат измерени изключително точно особено когато трябва да сравняваме различните марки маунтове.Имаме гърлен отвор, вътрешен ринг и размер на външния диаметър и всички те са съвсем различни един от друг и означават различни неща. Нека да погледнем различните замервания и техните разлики.

3.1. Гърлен отвор

Гърленият отвор на маунт за обектив е вътрешния диаметър без да замерваме щифтовете. Размерът на гърлото репрезентира по-точно потенциала на съответния маунт след като той помага за правилното измерване на „ъгъла на разпространение“(angle of incidence), който ще засегнем по-долу.

Погледнете снимката отдолу за да видите и разберете как се измерва гърления отвор:

Nikon F Throat Size

Както може да видите замерването е направено между двата щифта на вътрешния диаметър.

3.2. Вътрешен диаметър

Вътрешния диаметър репрезентира размера на отвора на самия обектив(без щифтовете). Това измерване обикновенно е опоменато от производителите за да ни дадат правилна представа за големината на отвора.

По-долу може да видите замерване на вътрешния диаметър:

Nikon F Inner Diameter

Моля имайте впредвид, че замерването е направено от най-външната част на вътрешния диаметър.

3.3. Външен диаметър

Външният диаметър е размера на самия „Байонет маунт“, което при повечето камери означава края на металния маунт. Външният диаметър играе важна роля при определянето на външния диаметър на задната леща на обективите, след като той трябва да покрие целия външен диаметър на маунта на апарата.

На снимката по-долу може да видите как трябва да бъде замерен външния диаметър:

Nikon F Outer Diameter

Отново, има малка ниша в горния десен ъгъл на диаметъра, но ние не замерване от него.

4. Разстояние на фланеца

Разстояние на фланеца или по-познато като „фокално разстояние на фланеца“, “задно фланцово разстояние” или просто “регистър”, е разстоянието между фланеца на маунта(което е се замерва от външния диаметър на маунта погледнато отстрани) и сензора на апарата. Точно както различните маунтове имат различен гърлен отвор, вътрешен и външен диаметър, разстоянието на фланеца също варира между различните ДСЛР апарати.

5. Размер на маунта, разстояние на фланеца и ъгъл на разпространение

След като определихме какво точно е размер на маунта и разстояние на фланеца, нека да поговорим за предимствата и недостатъците на големите и малките размери на маунтове и влиянието на разстоянието на фланеца.

Размерът на маунта е много важен параметър в системата на модерните ДСЛР апарати. Като цяло, по-голям размер на маунта означава възможност за монитиране на по-големи обективи, които от своя страна пускат повече светлина към матрицата(сензора) на апарата.Ето защо по-бързите обективи могат да бъдат проектирани само от оптични инжинери. От друга страна размерът на маунта не е единствения фактор, който определя дизайна на определен обектив- разстоянието на фланеца е също толкова важно. По-малко фланцово разстояние позволява на обектива да е по-близко до матрицата, което от своя страна позволява на производителите да изработват по-малки, по-просто изработени(което винаги е в плюс на копувача), по-леки и по-евтини обективи в сравнение с апаратите, които имат по-голямо фланцово разстояние. По-малко фланцово разстояние също така позволява производството на по-тънки, малки и леки камери(тела). Като допълнение, позволява на инжинерите на обективи да поставят по-мощни автофокусни мотори. И на последно място, комбинацията между гърлен диаметър и фланцово разстояние определя максималния ъгъл на разпространение, за които споменахме по-горе. Колкото по-голям е ъгъла на разпространение, толкова по-лесно се конструират бързи и висококачествени обективи.

Едно от лошите неща при по-големите маунтове обаче е по-големите обективи и съответно по-тежка комбинация „апарат-обектив“. Колкото по-голям е гърления диаметър, толкова по-голяма ще бъде и конструкцията на обектива. Също така, по-късно фланцово разстояние може да доведе до повишено винетиране и обезцветяване към ъглите на кадъра(въпреки че това може да бъде избегнато като обектив от дадена дължина се направи изкуствено дълъг, което ще имитира по-голямо фланцово разстояние).

За да разберем важността на по-големия маунт и по-късото фланцово разстояние моля да изгледате видеото по-долу, направено от оптичен инжинер на Никон, който обяснява предимствата на апарати от серията Никон Зет(Nikon Z), сравнен с Никон Еф(Nikon F):

6. Сравнение на различните маунтове

След като минахме през всички термини и определения, нека да продължим със сравнението на различните размери маунтове в областта на гърлен отвор, вътрешен диаметър, фланцово разстояние и ъгъл на разпространение:

Модел Гърлен отвор Вътрешен диаметър Фланцово разстояние Ъгъл на разпространение Формат
Leica M 40.0mm 44.0mm 27.8mm 16.05° Фул Фрейм
Fujifilm X 40.7mm 43.5mm 17.7mm 35.34° APS-C
Minolta SR 42.0mm 45.0mm 43.5mm 11.69° Фул Фрейм
Sony E 43.6mm 46.1mm 18.0mm 28.58° Фул Фрейм
Nikon F 44.0mm 47.0mm 46.5mm 12.14° Фул Фрейм
Pentax K 44.0mm 48.0mm 45.5mm 12.40° Фул Фрейм
Leica L 48.8mm 51.0mm 19.0mm 33.13° Фул Фрейм
Canon EF 50.6mm 54.0mm 44.0mm 16.82° Фул Фрейм
Canon RF 50.6mm 54.0mm 20.0mm 33.62° Фул Фрейм
Nikon Z 52.0mm 55.0mm 16.0mm 41.19° Фул Фрейм
Fujifilm G 62.1mm 65.0mm 26.7mm 28.67° Междинен формат

Leave a comment