01
В напрегнатото ежедневие все повече осъзнавам, че фотографията понякога е бягство или изходен път. Тя предлага креативно разпускане, което попринцип е достъпно за нас всеки един ден. Това креативно бягство всъщност може да бъде много по-удовлетворяващо, отколкото да изгледаш някой филм или да отидеш на фитнес.
Тя дава шанс да се концентрираме върху нещо креативно, дори да е само за минута или две през деня. Да се фокусираш върху нещо красиво, ама не защото ти се налага, а защото го искаш. Представяйки си крайния резултат може да те накара да се усмихнеш леко, дори и преди да си извадил камерата от раницата си. Всички аспекти на фотографията ти позволяват просто да забравиш за всичко останало – стресиращите ситуации, обтягащите отношения…страха.
Можеш да “загубиш себе си” докато търсиш подходяща локация за снимки или си настройваш техниката. Разтоварвайки раницата, избирайки какъв обектив да ползваш, фкус, исо, баланс на бялото, композиция, скорост на затвора, ъгъл на снимане. Дори и самия процес на пост-продукция може да те разтовари от целия стрес и да не накара да се отпуснеш.
Една моя любима мисъл на Джон Ронсън е “В най-социално развитото поколение всички се чувстват самотни. Вместо да е изградено общество, в което да се изразява мнение свободно, то е създадено общество за наблюдение, в което единствения шанс за оцеляване е да бъдеш без глас в него.” И така се заражда депресията, която е част от живота на милиони хора. Дори самия ти може да си податлив на депресия без да го осъзнаваш. Хватката й е жестока и повечето хора, намиращи се в тази ситуация, не виждат видим изход.
Открил съм, че ако имам негативни мисли, то да изляза и да снимам е доста добър метод за разпускане и не толкова потушаване на тези мисли, колкото отстраняването им. Да излезнеш на чист въздух, да се насладиш на каквато и да е било ситуация за снимане, да се фокусираш върху техническата част на нещата.
Чували ли сте за “Арт терапия”? Това е такъв тип терапия, в която човек употребява всичко креативно в себе си за да избистри подсъзнателното, да се срещне с корените на проблемите си и да ги реши. Това не е просто терапия, но кративен процес, в който разпускаш. Фотографията е част от тази терапия, понеже дава израз на вътрешното. Аз карах кратък курс по Арт Терапия и това, което ме накараха да направя е просто да нарисувам три рисунки с пастели(макар и въобще да не мога да рисувам), които да олицетворяват вътрешното ми състояние. Нарисувах само една, но тя ми разказа толкова много за това какво става вътре в мен, помогна ми. Както и фотографията често помага да разберем за това какво всъщност става в нас и да си починем от всичко останало.
Самата фотография понякога всъщност може да бъде и самотно преживяване. в зависимост от това какъв човек сте- дали сте заобиколен нон-стоп от хора или обратното. Аз се фокусирам върху това, че съм в тотален контрол на това, което правя. Седейки на някой хъм посреднощ, гледайки звездите с очакване на това, което има да бъде запечатано.
Когато се прибереш удома и видиш снимките, които можеш да споделиш с приятели, ти носи огромно удоволствие! Мисля, че обратното на депресия не е щастие, но задоволство от това, което правиш.
Надявам се, че тази статия ви е помогнала. Ако имате въпроси може да пишете коментар или пък направо да се свържете с мен чрез един от социалните ми профили чрез бутоните по-долу. Също така може да разгледате останалата част от блога ми, сигурен съм, че бихте намерили нещо полезно 🙂
