Емоционална интернационална сватба край язовир "Огоста"
Месец след сватбата на Франсис и Марта имах работа в центъра на София. Тъкмо се прибирах с метрото след тежък ден на задачи и нямах търпение просто да полегна. Тогава чух в далечината на много добър, но с лек акцент - "Ивайло, Ивайло!". Не знам защо не се обърнах, тъй като не мислех, че викат мен. Викането се увеличи и приближи към мен "Ивайло, Ивайло!". Най-накрая благоволих да се обърна и видях ОГРОМНАТА усмивка на Франсис, който тичаше към мен с леко затаен дъх. Без много да се обяснява той ми даде една голяма прегръдка и почнахме да си говорим - кой на къде, какво прави - стандартните неща. Това, което Франсис не знаеше е, че тази негова прегръдка, тази негова радост, да види своя сватбен фотограф всъщност направи деня ми 2х по-добър, тъй като и той и Марта са именно такива хора - обичат, раздават се, грижат се. В началото, когато имахме опознавателната среща и долових малко по-изискан вайб и честно казано - имат го, изискани са. В същото време обаче са диви и обичат силно! Нека да ви разкажа повече за техния сватбен ден през обектива на сватбения фотограф!
Сватба в най-горещия ден от годината...в Монтана!
Сватбената Фотосесия - ужасно време на позиране или време на лиготия и интимност?
Аз лично предпочитам второто. Както съм споменавал не веднъж - аз не обичам да позирам своите двойки. Винаги давам бегли насоки - отидете там, прегърнете се и си поговорете, имайте своя момент и т.н. Позите като от списание VOGUE не са моето. От всичко тук - нищо не е позирано. Дадени са насоки. Полигавихме се. Пощуряхме малко. Имахме и своето време на интимност и осъзнаване на момента. Не е ли това най-важното в един сватбен ден и в една фотосесия?
Не очаквах сватбеното парти да се случи по този начин!
Присъствал съм на доста щури партита и за цялата ми кариера до тук съм разбрал едно нещо - повечето чужденци знаят как да купонясват! Не просташко напиване, не просто танци-манци, не конфети - просто чисто купонясване и радост за младоженците! Ако не сте прегледали другия ми блог пост за сватбата на Марсел и Цветелина, то направете го! Марсел е от Коста Рика и половината гости бяха негови приятели. Тогава купона беше уникален, беше като едно торнадо, което те дърпа към него! Същото беше и тук - половината гости бяха от Нигерия. Тези хора определено знаят как да купонясват и не мисля, че видях дори и един да пие алкохол. Те просто се радваха за Марта и Франсис! И това е най-важното - вие, вашите приятели, вашите роднини, да се радвате на един от най-яките моменти в живота ви! Честно да си призная, много пъти ми се ще да танцувам в гостите и вътрешно искам, но съм ужасен танцьор ;( Някой ден...някой ден и сватбения фотограф ще покаже своите "moves" 😀
