С Дени се познаваме задочно по линия на братовчед й Йосиф, на който трябваше да снимам сватбата миналата година, но уви нямаше как да стане. А с Иван се запознахме по линия на Дени хаха. И двамата имат огромни сърца за Бога и обгрижването на хора в нужда, а такива сърца са рядкост. Те потърсиха услугите ми като сватбен фотограф и за целта беше необходимо да се доверя на тяхното виждане за сватбения ден. За целта беше необходимо да пътувам до гр.Вършец вечарта преди сватбата, там отседнах точно срещу евангелската църква. Като цяло беше доста удобно, тъй като повечето неща в града се намират на 5-10 минути с автомобил. И да ви кажа, чистия въздух се отразява страшно добре на креативността. Сутринта рано тръгнах към хотел Съни Гардън, за да заснема подготовката на Иван. Един забавен момент беше когато ме попита дали е необходимо да си глади ризата, която беше доста измачкана(Такива сме мъжете). Веднага след това пристигнаха и братята му, които взеха тази задача в свой ръце(вижте снимките). После се насочих към къщата на Дени. Семейството им е доста голямо и бях посрещнат от баби, братовчедки, сестри и т.н. Обстановка на вълнение и любов.

След като пристигнахме в Евангелската църква в гр.Вършец минути по-късно изпитах най-големия ужас като сватбен фотограф от началото на моята кариера. При пристигането на шафери, кумове и т.н. последна влезе и булката Дени. Църквата с всички настанени и очакващи гости се оказа доста малка, а сватбената рокля на Дени доста дълга. За да снимам моментите от двете страни - влизащата булка и първата реакция на младоженеца - се наложи да бъда по средата, а след това да остана зад булката. В момента, в който останах зад Дени усетих как земята се движи под краката ми...бях настъпил роклята на Дени. В абсолютен ужас и паника, преминавайки за стотна от секундата през всички ужасяващи сценарии, започнах да подскачам с надеждата да намеря "неподвижна земя" под краката си. Успях. Роклята оживя, деня продължи. Оказа се обаче, че моите акробатични фотографски умения са запечатани на стори в инстаграм хаха.